[vc_row][vc_column][vc_column_text]

Рехабилитация след инсулт

Съдържание

Рехабилитация след инсулт е  процес, който има за цел улесняване на възстановяването или адаптация към загубената функция, като по този начин подобри качеството на живот на болния. Възможността за двигателно възстановяване зависи изключително от ранната, интензивна, достатъчно продължителна и достъпна рехабилитация.

Повече от половината пациенти преживяли мозъчен инсулт имат намалена функция на засегнатите крайници шест и повече месеца след инсулта. Ето защо те изискват дългосрочна рехабилитация, която има за цел да подобри и да предотврати по-нататъшното влошаване на функцията и да се подобри физическата и социалната независимост на болните. Ранната рехабилитация, която започва в болнични условия е важна и трябва да продължи в следващия етап от възстановяването. Ефективната рехабилитация трябва да бъде интензивна и продължителна, изискваща извършване на повтарящи се задачи свързани с движения и действия. Пациента трудно се мотивира да провежда тази интензивна терапия, особено когато има тежки двигателни увреди.

Има значителни доказателства в подкрепа на ползите от рехабилитацията и грижите за хората, преживели инсулт в посока намаляване на смъртността и нивата на инвалидност. Необходимо е както адекватно и своевременно медикаментозно лечение, така и достатъчно продължителна и интензивна кинезитерапия.

  • Липсата на позиционно лечение
  • смяна на положението на тялото през деня
  • неупражняването на засегнатите крайници
  • ненавременната вертикализация

Всичко това води до развиване на декубитални рани, застойна белодробна пневмония, повишаване тонуса на мускулите и контрактури, което прави реадаптацията на тези хора невъзможна.

Какво е важно да знаем?

Рехабилитация след инсулт е най-резултатна през първите шест месеца от началото на заболяването. Макар че и до първата година могат да се очакват положителни промени относно двигателния дефицит, придвижването и самообслужването на болните. След този период поддържащата роля на кинезитерапията е от не по-малко съществено значение. Тя е насочена към повлияване на начина на живот на болните чрез изработване на компенсаторни поведенчески реакции. Особено внимание изисква рехабилитацията на горния крайник, който в повечето случаи се възстановява по-бавно и по-трудно, особено на фините движения, в сравнение с това на долния крайник.

Хоспис филаретова е лицензирано лечебно заведение.

За повече информация кликнете тук

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column width=”2/3″][vc_column_text]

Рехабилитация след инсулт

Рехабилитация след инсулт е  процес, който има за цел улесняване на възстановяването или адаптация към загубената функция, като по този начин подобри качеството на живот на болния. Възможността за двигателно възстановяване зависи изключително от ранната, интензивна, достатъчно продължителна и достъпна рехабилитация.

Повече от половината пациенти преживяли мозъчен инсулт имат намалена функция на засегнатите крайници шест и повече месеца след инсулта. Ето защо те изискват дългосрочна рехабилитация, която има за цел да подобри и да предотврати по-нататъшното влошаване на функцията и да се подобри физическата и социалната независимост на болните. Ранната рехабилитация, която започва в болнични условия е важна и трябва да продължи в следващия етап от възстановяването. Ефективната рехабилитация трябва да бъде интензивна и продължителна, изискваща извършване на повтарящи се задачи свързани с движения и действия. Пациента трудно се мотивира да провежда тази интензивна терапия, особено когато има тежки двигателни увреди.

Има значителни доказателства в подкрепа на ползите от рехабилитацията и грижите за хората, преживели инсулт в посока намаляване на смъртността и нивата на инвалидност. Необходимо е както адекватно и своевременно медикаментозно лечение, така и достатъчно продължителна и интензивна кинезитерапия.

[/vc_column_text][/vc_column][vc_column width=”1/3″][vc_video link=”https://www.youtube.com/watch?v=gGXVAxoHR_c”][vc_single_image image=”1652″ img_size=”full”][vc_column_text]

  • липсата на позиционно лечение
  • смяна на положението на тялото през деня
  • неупражняването на засегнатите крайници
  • ненавременната вертикализация

Всичко това води до развиване на декубитални рани, застойна белодробна пневмония, повишаване тонуса на мускулите и контрактури, което прави реадаптацията на тези хора невъзможна.

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]